Забравени Тайни – Част 1
Невидимите пипала на сутрешния хлад се прокрадваха през дебелите дрехи и галеха кожата ми като нежеланата милувка на стара и позната до болка любов. Студеното утро се присмиваше на плахите лъчи на Калис и опитите им да затоплят събуждащата се за живот Пустош. Голяма част от тях така и не достигаха до влажната земя тук долу сред сенките на гъстата растителност и разхвърляните руини на Ра’Традаан. Като костите на отдавна забравен труп, зеленясали и прогнили, останките от единични стени, колони и други неразпознаваеми структури се подаваха сред преплетените стволове на вековни дървета маака и разнородни ниски представители на местната флора.
Преследване в Пустошта
Нажежените до бяло пламъци и дима обгърнаха последната от кладите, и скриха от погледа ми редицата внимателно подредени трупове. Гледката ми напомни за театрални завеси, затварящи се пред последния акт на гротескно представление. Телата на кра’теир горяха трудно, много по-трудно от човешките, но това бе една пречка, за която ор’даинът можеше да помогне. Малкото кълбо пулсираше като сърце в дланта ми, докато пламъците пред мен се разгаряха все по-силно и по-силно. Отправих кратка молитва към Кияр за душите на нейните погубени деца, след което се отдалечих от огъня и непоносимо горещия въздух около него.
Our Wicked Game
През изминалата година ехото на Анаранд’арис започна да приема една нова форма: музика. Работих върху текстове, които потапят слушателя дълбоко в митологията на моя свят и в сенките, стаени в сърцата на героите ми, и нямам търпение да започна да ги споделям с вас тук.
„Our Wicked Game“ (Нашата порочна игра) ми е личен фаворит. Замислена като динамичен танго дует, тя улавя емоционалното напрежение между Каел и Ра’маен – остро като бръснач. Това е един отчаян танц на власт, страст и измама.
Вижте текста по-долу – ще ми бъде изключително интересно да разбера как вие самите „чувате“ този ритъм!
Безразсъдството на Куор
В Залата за медитация цареше неестествен, почти осезаем покой и абсолютна тишина. Стените от тъмен, нашарен с фини синкави линии камък в изящна метална конструкция оформяха перфектен шестоъгълник. Подът бе във формата на обърната пирамида, от чийто връх, там където се събираха шестте наклонени равнини, се издигаше заострен стълб от особен тъмен метал. Върху гладката му повърхност се преплитаха гравирани спирали от миниатюрни ъгловати символи.
Глад
Сиянието на мястото го привличаше неустоимо, както мършояден червей е привлечен от сладостта на разлагаща се плът. То бе почти заслепяващо със своята яркост и правеше контурите на извисяващата се бяла кула размити и интригуващо нереални. Толкова много Магия, толкова много човеци, чиято кръв и костен мозък бяха пропити с нея. И бяха само на един хвърлей разстояние. Цялото му същество копнееше да отиде там, вътре, и да се отдаде на безкрайно, необуздано пиршество.
Първите 40 дни
Драгомир всмука жадно цигарения дим, докато наблюдаваше мястото от другата страна на улицата. Пламъчето в края на цигарата се разгоря и пробяга през последните няколко милиметра преди филтъра. Беше ръчно свита, от добър тютюн, скъп и първокласен – един от малкото пороци, за които той не пестеше пари. Прозорците на сградата отсреща бяха все така тъмни, въпреки че слънцето бе залязло преди повече от два часа.