Анарандски Речник
Езикът на Анаранд всъщност не произхожда от Анаранд’арис, а директно от Ет’ел – езикът на Повелителите, който те донасят на смъртните раси с пристигането си. Той остава непроменен в продължение на почти петнадесет хилядолетия, замразен в този си вид от безсмъртните същества, които го практикуват. Едва след като Повелителите напускат Анаранд’арис, езикът започва да се изменя и отдалечава от своя първообраз, както се случва с всички смъртни езици. Четири хилядолетия по-късно той вече е променен из основи.
В края на Епохата на Последна Надежда съществуват две разпознаваеми форми на езика. Древният Анарандски – почти неразличим от оригиналния Ет’ел – е запазен в свещени текстове, епитафии, артефакти и спомените на малцината, които все още си спомнят Войната. Модерният Анарандски е ежедневния език на Цивилизованите царства и той е дотолкова изменен, че повечето му ползватели биха могли да разпознаят само отделни фрагменти от древната му форма. Единствено някои Търсачи на Знание, посветени в лингвистиката, биха могли да разчетат и преведат такива текстове в пълнота.
Древният Анарандски е тонален език – ударението се носи по-скоро от височината на гласа, отколкото от неговата сила, като тембърът се вдига на ключовите срички подобно на ноти в мелодия. Ефектът е разпознаваем веднага: речта на Анарандски звучи не толкова като обикновен говор, колкото като плавна песен.